Пулсативно апаратно компресионно лечение = апаратен интермитентен лимфен дренаж (АИЛД)
Описание на методиката и информирано съгласие за пациента
Апаратната интермитентна компресия е вид лечение, което се прилага при венозни и лимфни заболявания на горните и долни крайници. За тази цел се използват пневматични многокамерни маншети (максимум до 12 взаимно застъпващи се камери), в които се поставя крайникът и след това те биват свързани с апарата. С помощта на мощен компресор в тези камери се напомпва въздух в определена последователност. Налягането на пълненето на маншетите се регулира от обслужващия лекар; постепенно се достигат максималните стойности в края на процедурата.
При многокамерните маншети въздухът постепенно се насочва от периферните към централно разположените камери, следва достигане на максимум на работното налягане и отпускане на цялата маншета. При най-новите апарати има застъпване на всяка камера с 1/3 от обема с предходната. Това подобрява значително ефекта от лечението. Чрез постепенното пълнене на отделните камери се изпомпва (в смисъл изтласква се към тялото) застоялата лимфна течност на крайниците.
Принцип на действие: първоначално се изпълва с въздух най-далечната камера и достига до назначеното работно налягане; последователно се изпълват и останалите камери, като налягането на всички остава за няколко секунди непроменено; следва едновременно изпразване на всички камери, кратка пауза и нов цикъл на пълнене. Тази тристепенна функция на апарата е патентована. Чрез компресията следва изпомпване отдолу нагоре на застоялата тъканна течност, която се насочва към венозната и лимфна система, а оттам към бъбреците; при декомпресията се постига рязък спад на налягането в дълбоката венозна система, докато повърхностната продължава да е под лека компресия; всичко това води до подобряване на венозното и лимфно връщане на отеклия крайник, до подобряване на обмяната на веществата и газообмена на кожата, подкожието и мускулатурата.
Индикации:
· Тромбозна профилактика;
· Венозно обусловени отоци;
· Посттравматични отоци;
· Хронична венозна язва на подбедрицата;
· Оточни синдроми след обездвижване;
· Първични и вторични лимфедеми;
· Липоедеми;
· ХАНК на долните крайници, съчетан с оток, но при строг лекарски контрол.
Абсолютни контраиндикации:
· Пресен миокарден инфаркт;
· Декомпенсирана сърдечна недостатъчност;
· Оток на белия дроб;
· Сърдечни или бъбречни отоци;
· Тромбофлебит, венозна тромбоза или съмнение за такава;
· Еризипел – червен вятър;
· Злокачествени лимфооточни заболявания;
· Други злокачествени заболявания;
· Остро настъпили кожни инфекции, с изключение на варикозната язва
· Прясно настъпила травма на подбедрицата.
Относителни контраиндикации:
· Наличие на туморен процес проксимално на третираната зона;
· Настъпване на силна болка по време на апаратния лимфен дренаж.
Възможни рискове при провеждането на лечението: прекалено бързото достигане на големи стойности на налягането може да доведе до кожни некрози.
Особености: Времето на пълненето и изпразването на маншетите, силата на наляганията, броя и продължителността на паузите са строго индивидуални и се определят от лекуващия лекар според диагнозата на пациента. Стандартната процедура е с продължителност 20 минути. След 24 часа може да се повтори. По време на терапията лекарското присъствие е задължително.
Апаратният интермитентен лимфен дренаж е само една част от комплексното лечение на венозната и лимфна стаза на крайниците. Съобразно находката и строго индивидуално могат да се приложат допълнително венотонични и лимфокинетични препарати, диуретици, упражнения с противооточен характер, както и физиотерапевтичен стимулиращ ръчен (мануален) лимфен дренаж. Във всички случаи носенето на средства за адекватна външна еластокомпресия (еластичен бинт, чорап или друг вид) е задължително с цел запазване на вече постигнатия добър резултат.
Този вид лечение на вено- и лимфостазният синдром, както и необходимите консумативи и лекарствени средства не се заплащат от Националната здравно-осигурителна каса.